Начало | Архив | За нас | История | Правила | Галерия | Форум | weGa Script | WeB Irc | Статистика | QuickMail | Приятели
Меню
Анкета
Какво е мнението Ви за «weGa v3.3»
Перфектен
Доста добър
Като всички
Много зле
Валути
USD 1.8090
GBP 2.2872
CHF 2.0026
NewsRoom
»» Tuesday 20.03.2007 23:07 : Днес за втори път администраторите въведоха Ratbox services. От този линк може да си изтеглите файлче добавящо командите за CS и NS в меню-то на десния бутон. Архива е 3.24 KB и съдържа две текстови файлчета. В единия кръстен readme.txt има указания, а другия кръстен rserv.ini е файла с командите.
Добавено от Forfi
»» Friday 09.03.2007 20:06 : Да влезем и ние в 21-ви век!, или как да си пуснем UTF-8 в mIRC
Крайно време е да се приобщим към останалия свят!
Все повече и повече хора започват да ползват този стандарт (който всъщност е доста стар, но това е друга тема). Трябва и ние да започнем да общуваме по модерно му ;)
Няма да ви занимавам с това какво е UTF-8. Предимства - много. Недостатъци - не се сещам. Общо взето (почти) всички букви, които са създавани някога, могат да се четат с UTF-8. Китайски, японски, гръцки, тралабаланански - всички. Така поддръжката на кирилицата става много по-лесна и удобна. Това е и една от причините кирилицата да е на толкова занемарено техническо ниво в UniBG - защото докато има двоен стандарт (utf-8 срещу cp1251), няма как да се внедрят подходящи функции.
Затова, нека почнем кампания - единен стандарт за всички българи в IRC!

Какво трябва да направите ли? Много лесно:

  • Отивате на http://www.mirc.com/ и теглите последната версия на най-популярният IRC клиент за Windows (освен ако вече я нямате).
  • Свързвате се към някой IRC сървър и влизате в някой канал.
  • От менюто горе избирате View -> Font.
    картинка 1
  • Под надписа UTF-8 се намира едно падащо меню, където избирате Display and encode.
    картинка 2
  • Избирате двете отметки долу и натискате OK.
  • Отваряте прозорец за личен разговор с някой приятел и повтаряте същите стъпки.
Това е! Бързо, лесно и ефективно!
Оригиналната статия
Добавено от Forfi
»» Tuesday 30.05.2006 21:24 : Ама лоша работа са тия пичове които приемат новите стандарти. Тъкмо сайтчето започва да изглежда сравнително нормално и те ти изкарват един нов, много по-претенциозен браузър и за да върви комплекта си измислят и ново езиче за писане на кода... Добре, че не се занимавам единствено и само с това - то постоянно езици щях да уча. Та тези дни сайта ще изглежда странно (в различните браузъри различно странно), но ще го преживеем.
За сега планът е за смяна само на CSS-a, но знае ли човек - т'ва чудо XHTML не изглежда толкова трудно, а и всички работят с него ...
Добавено от Forfi
»» Tuesday 25.10.2005 12:02 : Днес започна промяна на уеб-чат клиента. Фирмата хостваща сайта (включително и уеб чата), предяви претенции за нанесени вреди, поради което спираме услугата Уеб IRC за неопределен период от време. Ще се постараем в най-кратки срокове да намерим решение.
Извиняваме се на потребителите си за причинените неудобства.
Добавено от Forfi
»» Wednesday 07.09.2005 22:12 : От днес по-голямата част от галерията отново е на линия. Възможно е да има пропуски - ако видите такива пишете във форума или на мейл-а. Надявам се , да няма проблем с качването на нови снимки в албумите. При възникнали затруднения с галерията от каквото и да е естество , моля да ни уведомите. Благодаря Ви!
Добавено от Forfi
»» Tuesday 06.09.2005 14:00 : Да започна: Честитa ви 120-та годишнина от Съединението на България.
Изникна малък проблем при опита за сливане в една обща база, на форума с галерията - снимките са си там , но са ... малко разместени по потребителите. За сега си разглеждайте на воля - няма да имате проблем с това , а като отстраним проблема може да останете приятно изненадани.
Също така са спрени коментарите от "анонимни" потребители в галерията - регистрацията е безплатна , а ако искате да похвалите/обидите някой поне си напишете името.
---
Поправка: В процеса на промяна на файловете, част от снимките няма да могат да се разглеждат. Извиняваме се предварително за създадените неудобства.
Добавено от Forfi
»» Thursday 04.08.2005 12:37 : От няколко дни сайта ни се хоства на платен хостинг.
Би трябвало да няма проблем със страницата, но ако намерите нещо за което сметнете, че трябва да ни уведомите моля пратете ни мейлче .
Отправям молба към гениалните експлойтъри: Момчета (и момичета) нашият сайт определено не е от най-посещаваните в интернет. Намерете си по-подходящо място за да се изявите - такова на което публиката да може да оцени качествата Ви. В нашият форум вероятността да ви види някой варира от един до трима потребители. Благодаря Ви!
Добавено от Forfi
»» Thursday 23.06.2005 14:17 : Е от днес се започна поредното голямо местене. Сменяме хостинга от www.burgaspress.com на www.tomatex.net .
За сега всичко е в тестoв вариант и се надяваме , че ще ни влезете в положение. Надявам се да няма големи загуби при местенето на отделните модули (най-вече на форума и на галерията които ще останат последни в списъка).
Също ще има незначителни промени в скриптинга , за улеснение на нюзрума и архива.
Добавено от Forfi
»» Saturday 01.01.2005 09:22 : Честита Нова година. Да сме живи и здрави и да се множим /броя ни в канала ;) /
Добавено от Forfi
»» Wednesday 27.10.2004 10:22 : Имаме чисто нов форум.Изисква се нова регистрация.В момента се правят тестове за ползване регистрациите от галерията.Надявам се това да е последния ни форум и да свикнем лесно с него.
Добавено от Forfi
»» Wednesday 13.10.2004 10:22 : Днес трябва да е национален празник - вече имаме работещ сайт. Това не означава , че ще спрем със сайта до тук - приемат се всякакви предложения , помощ /особено финансова/ , похвали и критики .Отделните части от сайта се хостват на различни машини - ако имате проблеми с отварянето , визуализирането или каквото и да било използвайте формата за Quick E-mail.
Добавено от Forfi
»» Tuesday 05.10.2004 10:22 : Вече прословутата галерия на канала е факт! Празнувай народе! Всеки има възможност да си регистрира потребител в галерията и сам да публикува снимките си /и не само своите/. Можете да качвате снимки и без регистрация , но тогава снимките ще трябва да бъдат одобрени от администратор на галерията преди публикуването им. Може да добавяте и интересни снимки на които сте попаднали.
Добавено от Forfi
»» Thursday 26.08.2004 10:22 : Издирва се младеж носещ звънкото никнеймче CoLoR.Същият е в неизвестност от поне два месеца.Когато е трезвен отговаря на името Стоян.Моля ако някой го забележи да го уведоми , че е директор на канала ;) .
Добавено от Forfi
»» Wednesday 24.12.2003 09:22 : WeGaTeaM Ви пожелава Весела Коледа и ползотворна и щастлива Нова Година.
Добавено от Forfi
»» Monday 10.11.2003 09:22 : Е днес , по нова демократична традиция , се проведе малко закъснялото есенно почистване на access листа на канала. Благодарим на всички дали своя принос. Интересуващите се как отново да присъстват в лист-а може да разгледат форума .
Добавено от Forfi
»» Tuesday 07.10.2003 10:22 : Да ни е честито новото сайтче. Дано да ви хареса повече от предишното - не , че то беше лошо ( все пак правим само хубави работи ), но това като че ли наистина е по добро. Надявам се да го ползваме по предназначение и да му се радваме като на предното.
Както виждате все още търсим човека който да направи логото за страницата. Ако имате предложения за лого свържете се с нас чрез форума или ни изпратете писмо от ТУК
Добавено от Forfi
»» Wednesday 04.06.2003 10:22 : Такааа ;) .Неизбежното се случи колкото и да е неприятно за някой . От днес access list-а е строго регламентиран .Поради тази причина се наложи един massdel което не нищо ново за нас ;) . За да бъдете добавени в листа трябва да се обърнете към някой от founders team-a. Те ще ви кажат как да постъпите . Не бъдете досадни - прочетете правилата и се съобразявайте с тях.Моля Ви не злоупотребявайте с правата си и не добавяйте по няколко nicknames на един потребител .
Добавено от Forfi
»» Saturday 03.05.2003 10:22 : Забравихте ли ни бре маймуни? Ще ви се карам май . Един месец ни няма и вече никой не казва и дума. Още 7 дена останаха до клетвата - мислете му :Р
Добавено от Forfi
»» Thursday 27.03.2003 09:22 : Лош ден за Българската демокрация или поне за трима от потребителите на канала - Xtreme , [K]ick и моя милост . Какво да се прави - дългът си е дълг и ще трябва да минем през казармата . Да не ни забравите ей - след месец и половина пак сме тук ;) . Продължавайте да посещавате сайт-а - в ръцете на CoLoR го оставям (дано да се грижи добре за него) .
Добавено от Forfi
Произволен виц
Вървят си Мечо и Прасчо, но на Прасчо по цялата му муцуна има кръв и изпражнения. Среща ги Заека и пита: - А, бе, Мечо, какво му е на Прасчо? Що му е такава муцуната? - Ми, защото яде изпражнения! - Ами кръвта от къде е? - Не искаше да ги яде отначало, свинята мръсна.
.:Още вицове
Тренировка за мироопазваща мисия
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме....
Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 4. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 5. Почивахме.
Ден 6. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна три фазен 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 7. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 8. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 9. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 10. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 11. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 12. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 13. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 14. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 15. Мятахме български чадър. Пробива пет сантиметрова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 16. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 17. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 18. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 19. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 20. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 21. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 22. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативната градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 23. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 24. При командира пак дойде председателят на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсет метрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 25. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 26. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 27. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.
Ден 28. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 29. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобяващи Кан-Кан, само че с особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 30. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 31. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демонстрация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 32. Дойде председателя на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 33. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупкан като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре че сме натренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 34. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен кант и продадохме в зоо магазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 34 ден на обучението.
Ден 35. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 36. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 37. Дойде председателя и каза че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 38. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 39. На сутринта дойде председателя и със сълзи на очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочувствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклаут.
Ден 40. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 41. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 42. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 43. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Разбира се така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инструкторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 44. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи.
Ден 45. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 46. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 47. Започнахме с вертолетите.Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 48. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тренирахме на сухо да въртим педали.
Ден 49. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 50. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола единия в носа единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 51. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не можеше да отговори..После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 52. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.
Ден 53. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме съчувствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.
Ден 54. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 55. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 56. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 57. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 58. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с лопати.
Ден 59. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 60. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 61. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 62. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 63. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 64. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 65. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 66. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 67. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержантът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово-реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на специален режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 68. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 69. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 70. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 71. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 72. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.
SMS
Fun
.:Историята на един чекибоец!
.:Как ``BEBO`` add-ва CoLoR във #WEGA
.:Свиркаджията DMX_23_stz
.:Още:.
Приятели
Нова Загора

#bourgas - official page

UniBg - official portal
.:Още:.

Designe and theme by weGa Team © 2000-2024
Хостинг, скриптиране и поддръжка от weGa web development © 2004