Начало | Архив | За нас | История | Правила | Галерия | Форум | weGa Script | WeB Irc | Статистика | QuickMail | Приятели
Меню
Анкета
Какво е мнението Ви за «weGa v3.3»
Перфектен
Доста добър
Като всички
Много зле
Валути
USD 1.6575
GBP 2.1228
CHF 1.7168
Вицове
Последна промяна: October 11, 2014, 12:37 am

Историята се случила на стария авджия Статул Коджапусиев – водач и лидер на ловната дружинка в село Ломци – Разградско!
Един ден ловната дружина на Статул Коджапусиев, излязла на лов. Отишли те в гората и след като изпили по две бирени шишета ракия на човек, изяли две кила и половина сланина, поръсена с червен пипер и след като изпозастреляли шишетата, решили, че е време да ударят по някоя гад, ей така от хорски срам.
Разпръснала се дружината из гората. Половината минали от едната страна за викачи, да вдигат животните, а другата половина, начело с Коджапусиев, ленали на пусия, да чакат.
По едно време пред мушката на Статул излязъл един заек – ама голям – като немска овчарка, само че без опашката. Прицелил се ловеца и тъкмо да дублира с двете цеви едновременно от храстите до него изпълзяло едно зелено гущерче и започнало да вика: Фъц, фъц, фъц, фъц!
Разсеял се Статул и заека избягал. Преместил се ловецът на нова пусия, въоражил се с търпение и след десет минути насреща му излязъл един глиган, тежък колкото жена му, барабар с балдъзата и космат като тъщата. Кучето подгъзурчило койрук, а Статул вдигнал пушката, прицелил се и в тоя момент гущерчето пак се подало от храстите и зацъркало: Фъц, фъц, фъц, фъц! Естествено както станало и при заека – глиганът изчезнал в гората.
Преместил се за трети път Статул Коджапусиев, прилегнал в храсталака и зачакал. Егати късмета. Не минали и две минути и този път на мушката му се нагодил един сръндак, който бил толкова грациозен, че минавал за Брат Пит сред сърните. И тъкмо Статул да му пусне едно бренеке, от храстите пак се подало същото зелено гущерче и се разфъцкало: Фъц, фъц, фъц, фъц!
Естествено и сръндака се уплашил и избягал, а Статул не издържал, хванал гущерчето, бръкнал в устата му, обърнал го с хастара наобратно и с думите: Айде сега фъцкай мама ти геконска” го зъхвърлил на петнайсет метра.
И точно в този момент се чуло кършене на клони, шума се вдигала до небето и пред цевите на Коджапусиев, застанал един лопатар с рога, като лопати на фадрома. Вдигнал пушката Статул, спрял дишането и тъкмо обрал мекия спусък, когато от храстите се чуло: Цъф, цъф, цъф, цъф!

Така се случило една жена, добра и състрадателна, на име Мария, останала вдовица. Тя дълго тъгувала за мъжа си, който се казвал. Константин. Тя му викала Коце и наистина много го обичала. На Мария много и липсвал Коце и тя направо не знаела какво да прави… Един ден дочула, че в града живее някакъв екстрасенс, който може да вика духове. Жената невярвала много, че са възможни подобни неща, но понеже мъжът й наистина адски й липсвал, тя все пак се престрашила и отишла на сеанс при екстрасенса.
Правили, стрували, палили свещи, ръсили брашно – и накрая установили контакт:
Разтреперана Мария попитала:
- Е, как си там, Константин?
- Всичко е, страхотно Мария, много съм добре!
- А как я карате, как минава денят ти Константин?
- Как да ти кажа Мария – каза духът – тук всичко е прекрасно. Сутрин ставаме рано и ядем, след това правим секс, след това дремваме малко, после пак ядем, пак правим секс и пак ядем. Вечер ядем и правим секс…
- О, Константин, Коце! Толкова се радвам за теб! Ти толкова обичаше да ядеш и да правиш секс! Сигурно си в Рая!
- Какъв Рай, ма ?! Аз съм заек в Пловидивско!

В един семеен дует, например, отношенията отдавна били мноого лоши, ама по-лоши просто нямало как да станат. Въпреки това, двамата съпрузи стоически се опитвали да запазят някакво благоприличе. Почти не се карали, не си викали, само се разминавали като айсберги из апартамента си и всеки се опитвал да преглътне дребните номера, които другият му правел…
Добре, ама в един миг играта взела да загрубява твърде много… Жената почнала да закъснява, някакви мъже я водели до вкъщи с големи скъпи коли, мъкнела разни подаръчета… Часовниче, златце, бижунце, туй-онуй… Мъжът си траел, кво да прави и той, горкия… Подминавал всичко с гордо вдигната глава и силно стиснати зъби… Съседите му се смеели зад гърба, колегите му само чакали да излезе от стаята и почвали да го обсъждат, ама той – не! Железен! Не трепвал…
Една вечер обаче, късно след полунощ, жена му пак се прибрала, пак я изпращал някакъв непознат и на всичкото отгоре, пак си носела подарък – едно жестоко, много красиво и адски скъпо кожено палто…
Погледнал я мъжът й, стиснал пак зъби, аха-аха да преглътне, ноне се сдържал и ехидно рекъл:
-Ооо, жено Ново палто, а?! …Честитутка!
Жената само го погледнала и отговорила…
-Ами мъжо, кво да ти кажа… Благодаряст!

Този час на вечерта, е идеалното време човек да се замисли за важните неща от живота – например за приятелството. Защото какво е човек без приятели? Нищо не е! Човек без приятели е като Стоичков без отбор, като Шумахер без механици, абе въобще, без приятели заникъде не си. Ей така, имало един човек, дето много държал на своите приятели. Само че от известно време насам един факт го тормозел адски много – неговият най-добър приятел, с когото били отраснали от деца, в казармата били служили, заедно били учили и… въобще - всичко заедно правели – та този него най-добър приятел не му се бил обаждал цяла седмица.
Това било твърде необичайно, като се има предвид, че двамата всеки ден си пиели заедно, ходели си по гости, играели табличка, гледали мачове…
Точно седем дни, след като се били видели за последно, нашият герой, както си ходел по улицата, изведнъж мернал в далечината своя приятел.
-Божидареее – ревнал човекът – чшеей, Божидарее, чакай малко бе!
Въпросният Божидар отначало се направил, че не чува, опитал да се измъкне с обходна маневра по лявото крило, но като видял, че приятелят му тича към него, ще не ще се спрял.
-Как си бе, Божидаре, притесних се за тебе, какво стана, че изчезна така?
-Ми кво, нищо, просто малко нещо така – смутолевил Божидар.
-Чшеей, Божидаре, ами ние като не сме се виждали така цяла седмица, ти не знаеш какво странно нещо ми се случи на мене бе! Еее, добре че те срещнах, да ти разправя! Знами, точно преди една седмица, се прибирам аз вкъщи, влизам в двора, чукам на вратата – никой не отваря. Пак чукам – пак никой, ама чувам, че вътре има хора. По едно време жена ми отваря. Що се бавиш ма, викам що не отваряш? Пък тя една нахилена такава и ми вика – споко бе, муци, не отварям, щото ти приготвям изненадка бе! Направила съм ти вика един подарък, и таман го подреждах до задния вход на къщата, затова не съм те чула…
Бре викам си, какъв подарък? Отивам до задната врата и кво да видя – много странен подарък – едни обувки. Ама не обувки като обувки, ами различни - едната черна, другата – кафява.
Тук човекът се вгледал в краката на Божидар и възкликнал:
- А, точно като твоите, само че – наобратно!

Действието се развива някъде към седем, седем и нещо в автобус номер 77, който тръгва от централна гара и стига до обръщалото на Западен парк. Обичам го този автобус и не мога да се стърпя да не ви го опиша.
Значи представете си червен Икарус, толкова стар, че сигурно унгарецът, който го е направил вече трябва да е на 73 години.
Освен това, в пушека който изхвърлял Икарусът, можело тринайсет пъти да се нанесе надписа “Екодвигател”, който стоял залепен от двете му страни.
А вътре -фраш! Тъпканица, хора! И тук сега се затруднявам. Не знам как да ви опиша хората, които пътували. Как да опиша пияния мъж, който се е подал през малкото прозорче да изтрезнява и вятърът понеже не може да развее наплъстената му коса, по-скоро веел ушите му!
Как да опиша пълната дама, която се връщала от гости на тъща си в Симитли и от съдържанието на кошниците, струпани пред нея пасажерите останали с впечатление, че в Симитли е останал само кмета и паметника?
Не мога, трудно се описва такава картина, затова ще спра дотук. Щях да забравя героя на моя разказ. Представете си в центъра - там където подът се върти, а гумените стени съвсем са прокъсани от пътници, които в продължение на години са пъхали пръсти в дупките, за да видят на коя спирка са в момента, та на тая сгъвка стоял млад мъж на видима възраст 40 години, но всъщност бил на 26.
Мъжът, очевидно бил злоупотребил с алкохола, съдейки по роякът дрозофила меланогастер или казано на Учиндолски – мухи винарки около главата му. Той едвам се държал на краката си, по скоро на единият, защото другият вече бил зает от младо момиче, което най-услужливо държало в скута си трийсетте литра минерална вода на едно враждебно бабе.
В тая типична икарусна идилия мощен вик разпрал глъчката и дори заглушил рева на дизеловия мотор.
“Кой е загубил десет лева?” - ревнал нашия човек с винарките. Всички се заоглеждали един – друг, но никой не се обадил. След две минути се повторил същия вик:
“Кой е загубил десет лева бе?”
Тук вече тълпата си забъркала по джобове и портмонета, но пак никой не изявил претенции за собственост върху десетачката. Наближила поредната спирка и пияният мъж, явно изчакал двигателят да позамлъкне малко, за да даде волност на пиянския си глас: “Абе, кой е загубил десет лева бе?” Тук вече една възрастна дама,явно решила да прекъсне цялата тая ексцесия от досадни викове, притеснено казала: “Спокойно бе младеж, аз загубих десет лева”.
Тогава мъжът я изгледал кръвнишки и с двойна сила ревнал: “Ми кво чакаш ма, ставай да си ги търсиш!”

Една съвременна и твърде еманципирана млада дама така и не можела да се спре на подходящ партньор, с когото да създаде поколение. Изискванията на тази дама били много високи и тя винаги намирала недостатъци в кандидат-бащите. За съжаление нейният биологичен часовник цъкал безмилостно като забравен часовник на женския пазар в Кабул. От ония дето на всеки кръгъл час вместо “ку-ку” казват “бум-бум”. Водена от майчинския инстинкт тя решила да прибегне до единствения познат метод за създаване на съвършено, красиво и умно бебе известен още като “ин витро”.
Така една сутрин тя се оказала в кабинета на кандидата на гинекологическите науки и експерт по изкуствено оплождане професор доктор Статул Караразплодников – огромен мъж с олисяло теме, голям диоптър и космати гърди. Докторът бил стипендиант на Висшия институт по генетика в Чикаго, но работел по разпределение в 26-та поликлиника Люлин.
Претенциозната дама от вратата минала направо на въпроса:
- Доктор Караразплодников, много искам да имам дете, но никой мъж не е достоен да бъде негов баща. Искам да ми направите бебе в епруветка!
- Успокойте се, в моя кабинет работя с най-добрия генетичен материал – избоботил големият учен вид на академичен примат – Какво искате да бъде детето? Момченце, момиченце или мешана скара като Дана Интернешънъл?
- А-а-а, момче, момче искам – изразила претенция жената и докторът капнал в избраната за случая епруветка една капка от резедаво шишенце без обозначения.
- Момчето атлетично и високо като Слави Трифонов ли да бъде или по-нисичко и набито като Силвестър Сталоун.
- Ами, предпочитам по-така като Трифонов, че и малко отгоре!
- Добре – казал доктора и капнал една капка от мораво шишенце в специалната епруветка – А блондин със сини очи като Робърт Редфорд ли да бъде или брюнет с кафяви като Антонио Бандерас?
- Разбира се блондин със сини! – и докторът за пореден път капнал от лилаво шишенце в специалната епруветка.
- Така, дотук добре, а детенцето по-учено като Ломоносов ли да бъде или така по-поетично, артистично като Шекспир!
- Ако може и като двамата, докторе! – ентусиазирала се кандидат майката.
- Ама, моля ви се, разбира се, няма проблем! - и докторът чевръсто капнал от две различни шишенца с неопределен цвят.
- А детето да има тембъра и вокалния диапазон на Хулио Иглесиaс или да бъде с по- дрезгав глас като Род Стюърт!? – пак посегнал към пипетата.
- Ако може като Иглесиaс – съвсем се развълнувала от бъдещото прекрасно дете майката.
- И последно да ви попитам госпожице като кого да бъде красиво момчето: като Джордж Клуни, Рики Мартин или Дейвид Бекъм?
- Ами, то нали Бекъм сега най-много го харесват жените, ако може като Бекъм!
Лекарят капнал и последната капка в генетичния коктейл и накарал бъдещата майка да го изпие. Ентусиазирана, тя гаврътнала течността на екс и моментално заспала на кушетката.
Доктор Караразплодников веднага заключил кабинета, разкопчал си панталона, надвесил се над жената и измърморил:
- Абе, като Бекъм та като Бекъм! Квото излезе!

Главен герой на случката бил дядо Ставри от столичния квартал “Сухата река”.
По странна ирония на съдбата името на квартала, в който живеел дядо Ставри станало нарицателно за собствения му живот.
Дядото вече бил чукнал осемдесет и пет и започнал полека да съхне и да вехне като опоскано от молци старо тупе в квартална перукерница.
Болежките толкова го омаломощили, че дори спрял да слиза в градинката пред блока и да води любимия си спор с наборите – “Кой игра ляв инсайд в дербито Левски – Славия през трийсет и първа година?”.
И как да бъде иначе като дядо Ставри страдал от какво ли не.
Заради ревматизма ставите му скърцали зловещо като шарнирите на Москве дванайстак по баира за Пасарел.
И 70 годишният стаж с “Арда качак” си казвал думата – белите му дробовете издишали и той кашлял като дърт козел след паша.
И черният му дроб го давал на уволнение, пийнел ли повече от кило домашна пукница - дробът веднага се обаждал!
Зрението му също изневерявало и той започнал да недовижда като дългокосмест бразилски кърт на Копакабана.
Въобще всички старчески болести не били чужди на дядо Ставри и той висял по цял ден при Джи Пи - то за рецепти с намаление.
Но най-големият удар по самочувствието на стареца бил, когато му изневерило и мъжкото достойнство.
Но не е това, което си мислите – просто от десетина дена дядо Ставри не можел да отдиде по малка нужда.
Пробвал диня с бира и лимонада с минерална вода, обаче нищо не го отпушвало.
Но понеже срамотия- той не ходел на доктор, докато накрая се издул яко и повече не можел да търпи.
Срам не срам дядото се явил при Джи пи - то и казал със сълзи на очи:
-Дофторе, не се трае вече! От десет дена не съм пикал!
-Спокойно, дядо Ставри, сваляй гащите да видим какъв е проблемът – успокойл го лекарят.
Старецът изул наполеонките си тип парашута на Щирлиц, докторът го погледнал отблизо и промърморил с почуда:
-Абе, бай Ставри, ми тя оная ти работа е вързана на фльонга, бе!
Тук дядо Ставри се пляснал по олисялото теме и изругал:
-Мама му стара, пуста склероза! Забравил съм да платя тока!

И тъй – в едно далечно индонезийско пристанище един до друг спрели три кораба – френски, американски и – разбира се – български. Вечерта тримата капитани се събрали в близкия бар, сипали си по един голям джин, поръчали си по една порция пикантни пипала от калмари и започнали да обсъждат еднаквите си радости и болки. В един миг разговорът неусетно стигнал до една животрептуща и често болезнена за моряците тема – а именно – как да се проверява верността на техните съпруги по време на дългите отсъствия.
-По сто хиляди долара давам – проплакал френският капитан – сто хиляди долара, за да знам къде ходи моята, какво прави, с кого се среща. Сто хиляди долара – това частни детективи, това – скрити камери, автомобили, командировки на детективите, абе… Ужас… И пак не съм сигурен дали не ми слага рога…
-Нищо не е – въздъхнал тежко американецът – на мен спокойствието ми струва половин милион долара! В кожата на жена ми съм имплантирал чип с джи-пи-ес, наел съм сателит, който да я следи от космоса, сложил съм сензори и индикатори из цялата къща, за да знам кой влиза-излиза, ама – на! Толкова пари изливам, обаче все нещо ме гложди – да не би моята да е намерила начин да излъже системата…
-Абе кви хора сте вие бе! – ухилил се българският капитан и си поръчал още един голям джин. –Как може да давате такива пари?! Аз, да ви кажа, знам абсолютно всичко, което жена ми прави докато ме няма и на всичкото отгоре това ми струва само двайсет стотинки.
-Стига бе! – казали в един глас французинът и американецът – това не може да бъде! Я кажи как става!
-Ми как – скромно казал българинът – като се прибирам, си купувам за двайсет стотинки една лимонада, изпивам я и като я изпия, мятам празното шише в прозореца на първия етаж. От там веднага се показва комшийката и почва да крещи: “Какво правиш бе, нещастник?!”. Тогавааз много тихо й казвам: “Мълчи ма, пачавро”. И тогава комшийката си отваря устата и почва да се дере:
-Кой е пачавра бе, кретен?! Аз ли съм пачавра бе? Ти да знаеш жена ти какви ги върши докато теб те няма!…

Действието се развива в родилната зала на Шейновската болница. Мъж стои пред вратата на отделението и нервно пристъпва от крак на крак. Цветята в ръката му вече са увяхнали, бонбоните “Простор” се размекват, а домашната ракийка връзва синджир от непрекъснатото треперене на ръцете му. Някъде около три, три и дванайсет, от залата излязъл докторът с бебе в ръце, приближил се до бащата, и му съобщил тържествено:
- Честито! Имате момченце! Три и двеста!
Бащата едва не припаднал от вълнение, затова отворил троянската сливова и ударил един гълток. Още не бил преполовил шишето, когато същия доктор се върнал усмихнат, носейки друго детенце на ръце:
- Има си и сестричка!
Бащата направо полудял от кеф. Две в едно – това е чудесно! И докато довършвал шишето с пърцуца, отново същият доктор го потупал по рамото:
- И това е ваше. Честито!
Мъжът не можел да повярва. Тъкмо се чудел дали да се радва, когато за четвърти път го навестил добре познатия доктор, по чието теме издайнически се стичали дребни капки пот. Той връчил четвъртото поредно бебе и отново потънал зад вратата на родилната зала.
Същата картинка се повторила още дванайсет пъти!
Докторът носи, казва “честито” и се връща отново в родилното… Поради липса на време, последните бебета направо хвърлял от вратата в ръцете на сащисания татко.
Мъжът бил направо потресен! Решил да надникне в залата и да види какво става. Пред очите му се разкрила следната картинка: В стаята цари абсолютен хаос. Сестрите търчат насам-натам, апаратите пиукат, главната акушерка се е хванала за главата и се кръсти, а докторът, целия облян в пот, крещи:
- Гасете лампата! Гасете лампата! Те явно пълзят към светлината!

Та, значи, точно до парламента, една вечер спрял автобус с чуждестранни туристи. И то не просто чужденци, ами негри. Това е важно за разказа, затова го подчертавам дебело! Та, както си му е редът след дълъг път, наизскачали туристите от автобуса и почнали да се оглаждат къде могат да облекчат дълго натрупваното напрежение от пътуването, изразяващо се в особено голяма малка нужда… Къде, къде – айде на стената на парламента. Щото бързали, не устисквали вече… Тъкмо извадили те, каквото имали да вадят и – опааа, изненадка - появил се дежурният полицай…
-Кво прайте вий тука бе – развикал се той. Кви сте вий, от коя телевизия сте?
-Телевижън? – учудили се негрите? – Уи ар нот телевижън…
-Абе кво ма прайте на луд бе – отегчено казал полицаят. Как да не сте телевизия, нали ви гледам тука… Я, бързо навивайте тия кабели, дето сте ги хванали и марш оттука!

Двама чукчи излезли на лов за моржове и заловили един морж, от ония с големите предни бивни. Хванали го точно на брега на суровото и ледовито море.
Хванали го за опашката и започнали да го дърпат… Обаче моржът бил хитър - забил бивните си в земята и не мърда. Те теглят, той се държи… Така го дръпали два часа, по едно време покрай чукчите минал един руснак и казал: “Момчета, чукчета, братя мои, защо се мъчите така, хването го за бивните и го теглете наобратно.” Чукчетата поразмисили и се съгласили. Ханали моржа за бивните, затеглили го и работата потръгнала…
По едно време едно чукчето възхитетено проговорило: “Ей, ама тоя руснак много умен излезе!”
А другото промълморило: “ Много умен - няма що, виж чак докъде сме влезли в морето!”

Било през месец май, само много възрастни баби от ГДР и Англия почивали на морето, а пък поверения на Митко Плувката плаж бил съвсем пуст. Една сутрин обаче на плажа се появила бабка, на видима възраст около 65 години. Тя бодро свалила хавлията си и докато спасителят реагира, цопнала в морето и за около една минута взела разстоянието до шамандурата и обратно. Шашнат Митко Плувката я посрещнал на брега и недоумяващ казал: Госпожо, морето е още студено, а вие така да плувате…
- Не се притеснявай, отговорила му бабата – аз съм била два пъти републиканска шампионка на Германия по плуване…
На другата сутрин историята се повторила с някои изменения. Бабата била друга, поне с 10 години по възрастна и взела разсторянието до шамандурата за под минута. Силно стресиран Митко Плувката пообщувал на развален немски с бабета, от когото научил, че наистина е на 74 години, два пъти олимпийски шампион и учителка на Джони Вайсмюлер по плуване от детската градина.
Впечатлен от такива звезди, моят приятел Митко Плувката изобщо не се изненадал, когато на следващата сутрин на плажа изтъркаляли инвалидна количка, в която седяло нещо прилично на мощите на св. Иван Рилски. Двама души понесли нещото до морето, където то заплувало в стил дейлфин и взело разстоянието до шамандурата за по-малко от 30 секунди. Митко Плувката приближил и казал: Вероятно вие, почитаема госпожо сте световен шампион по плуване за 1912 година?!
- Не отговорила му бабката, аз бях проститутка на повикване във Венеция!

Съгрешили хората и Господ решил да ги накаже и да им прати потоп. Но преди това намерил един-единствен праведник на име Ной и му казал да построи огромен ковчег, за да спаси част от живота на света…
И построил Ной своя ковчег, както му казал Господ. Качил се на него той със семейството си, взел децата си и техните семейства, и както бил му наредил Господ, взел от всички птици, животни и други живи същества по две -мъжко и женско.
И дошъл великият потоп, небето се продънило и много вода се изляла, всичко живо загинало, само Ноевият ковчег плавал по водата.
И дошъл най-сетне ясен ден и пороят спрял. И пуснал Ной един гълъб, и върнал се гълъбът с маслинова клонка в човката.
И разбрал Ной, че Господ се е умилостивил, и се е открила суша.
И спрял Ноевият ковчег на върха на планината Арарат.
И започнал Ной да пуска животните от ковчега...
И видял Ной тичащи срещу него хора, които махали радостно с ръце и викали:
\"УРААААА, ДОЙДЕ ЦИРКЪТ...\"

Мястото на тази случка било най-натоварената гранична застава по югоизточната граница. Оттам минавал целият нелегален имигрантски човекопоток от Азия. Граничарите вече били залавяли афганистанци, които навивали чалмите чак до глезените, за да изглеждат като мащабна пратка анкерпласт от Червения кръст. Били хващали предприемчиви иранци, които пресичали браздата с вой, за да ги вземат за жизнерадостни странджански чакали. Не се измъкнали и трима иракчани, открити в тенекия от бяло саламурено сирене. А, бе, по принцип нощите по граничната бразда били тъмни като етиопски диверсант, напрегнати като фрустриран катър по урва и страшни като ранен глиган с обострена подагра.
Така една вечер наряд на граничната бразда давал ефрейтор Страхил Коджашубелийски, известен с безрасъдно смелата си проява при залавянето на взводния, докато същият се облекчавал на кльона.
Но ефрейтор Коджашубелийски не знаел какво е страх, защото водел на каишка своя най-верен другар – злият граничен пес, най-смелото гранично куче в републиката, със страховитото име Балкан. Балкан бил зловещо куче, пряк наследник по съребрена линия на баскервилския пес. Очите му горяли като бенгалски огън, лапите му били като на сибирски тигър, а зъбите му били толкова остри и здрави,че сдъвквал съветска войнишка манерка, като бонбонки «тик так» - само две калории. Конкретната нощ се случила тиха, до края на наряда оставало малко, когато в близките храсталаци нещо прошумоляло съмнително. Балкан изръмжал басово, Коджашубелийски се сепнал, наострил уши, ръката, в която държал фенерчето се изпотила, а другата нервно забарабанила по приклада на автомата. С две думи, хванало го шубето.
Но в смелия му воински ум пробляснала спасителна мисъл.
- Балкан, иди да видиш к’во има в храстите!
В този момент Балкан се извърнал и изръмжал:
Иди ти! Аз и оттука мога да лая!

Началото е повече от банално – един ден гражданката Иглика Кантарджиева, която работела като продавачка на селкостопански сечива в специализирания магазин в село Кратунково, решила да се прибере по-раничко вкъщи. Хлопнала тя кепенците, турила катинара и тръгнала към дома си. Когато влязла, още от врата тя усетила, че нещо не е както трябва. Тогава Иглика Кантарджиева изведнъж настръхнала, а погледът й само за миг заблестял като този на агент Скъли от “Досиетата Хикс”. След като очите й не забелязали нищо нередно, Иглика предприела втора проверка – наострила слух и запристъпяла на пръсти из къщата. И, разбира се, точно когато застанала пред вратата на семейната спалня, тя дочула бурни стонове, издавани от непознат женски глас. След секунда към тях се прибавило и мощно пъшкане, което Иглика Кантарджиева без никакво колебание разпознала – така можел да пъшка само и единствено нейният съпруг, агрономът Страцимир Кантарджиев.
Кръвта нахлула в главата на Иглика – и ако до този миг тя приличала на спотаена дебнеща хиена, сега вече външният й вид напомнял повече за разбеснял се питбул. С мощен шут тя изкъртила вратата на спалнята и без дори да пророни дума, сграбчила любовницата на мъжа си за косата. Без да й даде време да се опомни, камо ли пък да се облече, Кантарджиева й забила два шамара и я изхвърлила на улицата направо през прозореца.
След това, изведнъж обладана от внезапно и странно спокойствие, Иглика турила ръце на кръста си и вперила поглед в шашнатия си съпруг, който все още лежал в леглото.
-Стани! – изкомандвала рязко Иглика и Страцимир Кантарджиев машинално се подчинил.
Тогава Иглика – с още по-изненадващо движение – изведнъж го сграбчила за онази трибуквена част на тялото, от която току-що била отстранила своята съперница. Докато Страцимир разбере какво става, жена му вече го била помъкнала към бараката на двора, която служела като работилница за поправяне на разни неща. Сумтейки и ругаейки, тя се огледала и погледът й паднал върху тежкото менгеме.
-А така! – изръмжала Иглика, замъкнала мъжа си до менгемето и преди той да успее да реагира, тя вече затягала в желязната хватка многосантиметровото страцимирово достоинство, с което той така се гордеел. Без да се вслушва в сърцераздирателните стенания на мъжа си, Иглика затегнала менгемето докрай. После грабнала една тесла и с точно премерено движение – хаак! – избила ръчката на менгемето. Така Страцимир Кантарджиев останал абсолютно прикован и без надежда за скорошно избавление. Но с това отмъщението на Иглика не било приключило! То даже едва сега започвало! След като потършувала още малко из бараката, тя измъкнала един огромен трион и след като изпробвала с пръстите си дали е достатъчно остър, внимателно го поставила до менгемето.
Тук, въпреки целият трагизъм на ситуацията, или може би точно заради напрежението, Страцимир Кантарджиев не издържал и се разхилил.
-И кво сега ма, жена – викнал той на Иглика – сега ще ми го отрежеш ли, а?
Иглика се замислила за миг, после погледнала мъжа си право в очите и тихо казала:
-Не, аз няма да ти го отрежа. Сега, като запаля бараката, ти ще си го отрежеш сам!

В една хубава пернишка вечер миньорът Минчо влязъл в кръчмата “Белведере” ударил шест ракии и четири бири, обърнал и два коняка за блясък в очите и така се наталасъмил, че когато тръгнал да се прибира уличните котки се разбягали с истерично мяукане.
Минчо обаче бил в добро настроение и дори си припявал вечнозеления евъргрийн: “Льох, льох, лилильох, льох лилильох, за целувки и любов винаги готов…”
Не че в това състояние бил готов за целувки и любов, но такъв е текста на песента…
Когато Минчо стигнал до къщата си, неговото верно куче Мурджо го надушило, изскочило от колибката си, замахало весело с опашка и радостно залаяло някакви неща, които на кучешки език най-вероятно означават: “Добре дошъл, о, господарю Минчо, ти, който всеки ден ме даряваш с насъщния кокал, о колко се радвам да те видя…”
Закоравялата миньорска душа се трогнала от този спонтанен жест на кучешка радост. Сълзи на умиление бликнали от дълбоките като бобовдолски рудници Минчови очи. Но той се овладял, погалил кучето зад ушите и му прошепнал:
- Тихо, Мурджо, тихо, да не събудиш жената! Че ако ме усети тая гадина, ти къде ще спиш?!

Един силен млад, здрав, прав и … хубав мъж като мене, излизал с една девойка в продължение на два месеца. Знаете как е - цветя, сладкарници, романтика. И от цвете на цвете назрял момента за абонамента, демек дошло време да изконсумират връзката си.
На път за дома на девойката младежът се отбил в една аптека, да купи предпазни средства, така наречените презервативи. Знаете, че по принцип има много видове презервативи, но конкретно в тази аптека имало само три вида. Бели, черни и с Мики Маус. Младежът се замислил: “Ако взема с Мики Маус, ще се изложа – много детинско. Ако взема бели - много стандартно. Ще взема черните.”
Напазарувал и с трепет позвънил на вратата на момичето.
Тук историята за съжаление не разказва с подробности какво е станало между двамата, а продължава след девет месеца, когато на бял свят се появил плодът на тяхната любов – едно момченце, но малко мургавичко. Растяло весело и щастливо момченцето, поотраснало и попитало баща си: “Тате, как така – мама е руса, бяла, ти си бял със сини очи, а аз съм доста мургав?
Бащата го изгледал от глава до пети и му казал: “Ти се радвай сине, че не си Мики Маус“

Борец си купува вила в покрайнините на Варна. Скоро обаче научава, че при поредното свлачище къщичката му се засилва, помита гаража и цопва в морето. Борецът и негов приятел отиват да огледат мястото, оставено от изчезналата вила. Нашия човек обаче се смее. Приятелят му го пита: - Защо се смееш бе, брато? Толко беше яка къщурката, а си отиде... Борецът отговаря: - Да, ама я глей отгоре каква двуетажна иде!

Вървят си Мечо и Прасчо, но на Прасчо по цялата му муцуна има кръв и изпражнения. Среща ги Заека и пита: - А, бе, Мечо, какво му е на Прасчо? Що му е такава муцуната? - Ми, защото яде изпражнения! - Ами кръвта от къде е? - Не искаше да ги яде отначало, свинята мръсна.

Аз винаги съм бил съпричастен към проблемите на българския кър и неговите труженици.
Дори имам няколко монографии, които засягат важни теми като `Мелиорация на хумуса при хидронепретенциозните кореноплодни култури` или `Предимствата на ранното третиране със син камък пред късното риголване при карловския мискет`.
Аз поглъщам жадно всяка земеделска вест в пресата и дори мога да ви обясня научно защо през февруари 74-а година арпаджика се срина на токийската борса, но това е друга тема!
Всъщност искам да ви разкажа за едно събитие, което толкова ме развълнува, че вече трети ден не мога да заспя. Събитието е Международният конгрес на картофопроизводителите, който се състоя миналата седмица в в село Малий Компирчек, недалеч от Чешке Будейовице.
Темата на конгреса била `Развитието на белия картоф в постиндустриалното общество`
Пръв се изказал представителят на домакините - прочутият чешки агроном Иржи Сухопарек:
- Колеги картофци, рад съм да кажем, що наши агрономци култивирале дивадло картошку, посадили в нивичку на 15 апржил, але на 15 октоумвер вшистке компирци биле фантастично узрелички!\'
Следващият докладчик бил сръбският агроном Йован Берекетович. Той засукал мустак, прокашлял се заплашително и изревал: - Йебем ви чешкио компир! Яс до мойта куча си имам една бахча, садим српските компири на 15 май, а на 15 септември ги вадим врло зрели. После цела зима се пружим до огино и пцувам колорадскио бръмбар на макя!
Последен думата взел кроткия представител на чукчите - агрономът Гайдар Картофчук от колхоза `Красная редосеялка` край Магадан. Той погледнал срамежливо към пода и тихо казал:
- А мъй чукчите - картофите ги садим на пятнадцатого юня и на шестнадцатого юня ги събираме !
Цялата световна картофовъдна общественост била потресена.
- Как! Искате да кажете, че при вас картофите узряват за един ден?
- Абе не че узряват - въздъхнал чукчата - ама голям глад,бе майка!

При доктора влязъл пациент, на видима средна възраст и добро състояние на психомоториката, но по лицето му личало, че нещо го мъчи, нешо го яде отвътре.
Пациентът въздъхнал и казал `Докторе, от една седмица сънувам страшен сън. Сънувам, че съм крава и цяла нощ паса трева!`
- Не се притеснявайте, бъдете спокоен - казал докторът- това е само сън!
-А бе сън, сън, ама като се събудя половината матрак го няма!\"

Един човек много харесвал една мадама. Е да, ама не знаел как да се запознае със нея.
Веднъж случайно чакал автобуса със нея. Престрашил се и я попитал:
-\"Слушаш ли Led Zeppelin?\"
След отговора \"ДА\" се запознали и след има-няма година се оженили. И така дошла първата брачна нощ. По едно време на врата някои почнал упорито да звъни. Мъжа станал и отворил. В къщата влезли 4-ма мъже носейки ковчег. Минали през коридора и стигнали до спалнята. Там се завъртяли и тръгнали да излизат.
Мъжа(с недоумение):
-Какво правите?
-Ние ако можехме още във коридора щяхме да завием

Късно през нощта мъж и жена спят в леглото. От ъгъла се чува странен шум :
- Скъпи, там в ъгъла има мишка.
- Добре.
- Скъпи, тя много скърца.
- Какво искаш, да стана и да я намажа с грес ли?

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита Чапай:
- Чапай, кой номер ти са ботушите?
- Четирсе и две.
- А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

Просто си седях в тоалетната на гарата, когато чух глас от съседната кабина:
- Здравей, как си?
Аз не съм човек, който би завързал разговор в мъжката тоалетна, но не знам какво ме накара да отговоря малко троснато:
- Добре съм!
Другия каза:
- Какво правиш?
Какъв въпрос само?
В този момент си помислих, че това е твърде лично затова казах:
- Ъъъ! Пътувам, също като теб.
Реших, че трябва да си тръгна по най-бързия начин, когато непознатия зададе още един въпрос:
- Може ли да дойда при теб?
Добре, този въпрос беше твърде странен, но все пак реших, че ще бъда любезен и ще завърша разговора. И така аз казах:
-Не........малко съм зает в момента!!!
Тогава чух другия да казва нервно...
- Чуй, ще ти се обадя пак по-късно. Има един идиот в съседната кабина, който непрекъснато отговаря на всичките ми въпроси!!!

Срещнали се един куц и един гърбав. Куцият казал на гърбавия:
- Бе да знаеш какво чух! Точно в полунощ ако отидеш в гробището и изкопаеш гроба под ореха, ще излезе един мъртвец и ще те попита какъв недъг имаш. Казваш му и хоп - излекуван си! Но мен ме е страх да се пробвам...
- Аз ще взема да пробвам, че да ми се махне тая гърбица!
Отишъл гърбавия в гробището и изкопал гроба. Оттам изскочил един мъртвец и го попитал:
- Имаш ли гърбица?
- Да.
- Дай ми я на мене тогава!
И мъртвецът излекувал гърбавия.
На другия ден гърбавия срещнал сакатия. Разказал му всичко и сакатия решил да се пробва. Отишъл и разкопал гроба. Изскочил мъртвеца и попитал:
- Имаш ли гърбица?
Сакатият помислил, че мъртвеца нещо се е объркал и отговорил:
- Не, аз съм сакат.
- Така ли?! Ето ти тогава и една гърбица!

1999г. Евреите ветерани от 2-та Световна война решили да посетят лагера Бухенвалд . Сьбрали се в един рейс и трьгнали на пьт, но за беда рейса се развалил в последното село преди крайната точка .Шофьорьт разбрал, че не може сам да оправи рейса и трьгнал да тьрси помощ . Почукал на една кьща в селото.
-Извинете за безпокойството, но се развали рейса на пьт за Бухенвалд и е пьлен с евреи , ще можете ли да ми помогнете?
-Сьжалявам , но имам само една малка микровьлнова фурна.-отговорил германеца.

Една жена си тичала по софийските улици и бързала да хване трамвая..
Както си хвърчала се спънала и се пльоснала на пътя, a един трамвай минал през ръцете и ги прерязал.
Тя се изправила и се затичала към следващия, но отново паднала и друг трамвай и прерязал краката.
Мъчейки се, вече с последни сили, тя се добрала до трети трамвай и някак си успяла да захапе първото стъпало, после второто и т.н.
Един човек се доближил до нея и я попитал:
-Да ви помогна ли госпожо?
А тя:
-Я не ми се подмазвай ... Карти и билети за проверка моля !!!

Младеж отбиващ военна служба е пуснат в отпуск. Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Е, как е в армията?
- Абе, тия са абсолютни идиоти.
- Защо бе?
- Утре сутринта ще ти покажа.
На сутринта из цялото село се чува яростен звън на камабана. Всички тичат към църквата в паника. От камбанарията слиза отпускарят, застава пред тълпата и крясва:
- Такааааааааа!... Ние с баща ми отиваме за риба, останалите свободнооооооооооооо........

Трима приятели пътували със самолет, но горивото свършило.
- Приятели, имаме само два парашута. Нека аз да взема единия, защото имам деца и семейство които трябва да храня.
- Добре, скачай.
Скочил първия.
- Вземай парашута и ти също скачай.
- А, не. Няма да те оставя да умреш.
- Няма, аз ще скоча след теб.
- Как. Нали остана само един парашут? Нали Иван вече скочи.
- Аз на Иван му дадох торбата с храна. Нали имал семейство да храни.

В Автобус:
- След 3 спирки слизам!
След малко пак съшия гражданин казва:
- След 2 спирки слизам!
След малко пак:
- На следващата слизам!
Един от пътници те издържа и пита:
- Добре,де! Нас това какво ни интересува?
- Ами... да ми пуснете тръбата...

Вилна зона. Петър тича в двора на Гошо.
- Гошо, бързо дай две кофи вода!
Налива си две кофи и изчезва. След малко пак се връща:
- Дай още две!
- Кво става бе Пешо, нали имаш собствен кладенец...
- Абе, ситуацията е малко деликатна . Тъщата падна в кладенеца, а водата и стига до брадичката...

Гост на хотела към хотелиера.
- В стаята ми има много плъхове!
- Невъзможно!
- Добре, ще сложим на земята бучка сирене и ще загасим лампата.
След 10 мин. светват. На земята два плъха и един шаран.
- За влагата ще говорим после...

На кръстовище дядо блъска трабанта в мерцедес с четирима борци. Мутрите излизат:
- Дядка, ще те утрепаме!!
- Стига бе, момчета, не е равностойно - вие сте четирима аз съм сам.
Шефа на борците вика:
- Компир, върви към него!
Дядото:
- Пак сме по-малко.
Шефът:
- Маруля, и ти върви отатъка!
Дядката:
- Сега ние сме трима ,а вие сте двама - пак не сме равностойни...
Шефа на борците (вече много ядосан):
- Дядка, я си върви, ние тука сами ще се оправиме!

Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и играят вечната игра.
- Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката.
- Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува.
- Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката.
- Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката.
- Сега пък ме заборя ушенцето! - казва девойката
- И него ще излекувам! - пъчи се момъкът.
На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва:
- А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?

Мъж става в 03:00 сутринта, облича се, събира си такъмите, и тръгва на риба. Излязъл пред входа, а навън - дъжд, гръмотевици, вятър - направо кошмар... Връща се в леглото при жена си и казва:
- Леле, навън времето какво е, не е истина...
- А пък моят темерут отиде за риба..... - отговаря тя сънено.

Студент от Русенския технически университет отива на гости във Велико Търново, да посети лекциите в Богословския факултет. Влиза той в една лекция, а лекторът, стар свещеник, започва:
- Чеда мои, днес ще говорим за Божията Сила. Можете ли да кажете нещо за Божията Сила?
Пълно мълчание в залата. Свещеникът пита един по един, всички мълчат. Стига до Русенкия студент, \"инженера\":
- Вие, колега, какво можете да кажете за Божията Сила?
- Ами, Божията сила ... е равна на Божията маса по Божието ускорение.

Отива гъзар да си купува последен модел BMW:
- Искам го с всички възможни екстри – да няма нещо което да липсва!
Насложили му всички екстри, той оставил балата с парите и подкарал бавареца по улиците да се вози. След няколко пресечки спрял на светофар. До него спряло едно трабантче с тъмни джамове. Джама плавно се свалил, от вътре се показал един чичка и се провикнал:
- Извинявай колега, дай да разменим по една фанта с твоя хладилник че моя нещо се е изключил да се размразява?
Гъзара побеснял, обърнал обратно и право в магазина:
- Абе аз на вас казах ли ви ВСИЧКИ екстри?!? Защо НЯМАМ хладилник???
- Извинете господине, веднага ще поправим пропуска, много съжаляваме.
Сложили му хладилника, доплатил си и пак подкарал бавареца по улиците. След известно време спрял на друг светофар. До него – хоп – същото трабантче. Пада джама и чичката отвътре протяга един хамбургер и му вика:
- Колега дай да притопля сандвича че моята микровълнова нещо се е скапала, а?
Гъзара вече извън кожата си объща с мръсна газ и право в магазина:
- Е сега ви избих.....
- Много се извиняваме...
Вече с микровълнова се поуспокоил и пак тръгнал да се вози. Спрял на светофар, до него веднага се залепило същото трабантче с тъмните джамове. Той го погледал десетина секунди в напрежение но нищо. Свалил си джама и почукал по стъклото на трабанта – нищо. Почукал втори път по-силно – нищо. Ударил два пъти с юмрук – в този момент тъмния джам на трабнтчето плавно се спуснал, отвътре се показал чичката с мокра глава и хавлия на врата:
- А, ти ли си, извинявай бях в банята и не съм те чул...

Мутра лежи в болница с разстройство. Лекарите са му предписали строга диета. Влиза медицинска сестра и носи паница с някаква бистра супичка..
- К`во е т`ва, ма? Ти да не си луда? Я да ми донесете свинско със зеле, луканка, филенце и такива нещица. Т`ва нема да го ям.... - крясва мутрата и хвърля чинията по сестрата.
Сестрата разплакана отива при лекаря и се оплаква.
- Мдааа, така няма да се оправи пациентът. Да му се направи клизма! - нарежда лекарят
Двама яки санитари хващат мутрата, връзват го за леглото и му правят клизма.
След като приключва цялата процедура, мутрата се завива през глава, вади мобифона и тихичко се обажда:
- Тиква, ти ли си? Я вземи още двама и елате да ме изнесете от тая болница. Тия са луди, бе! Каквото не изядеш ти го наливат в задника....

Водят малко момиченце при психиатър. Психиатъра я пита:
- Как се казваш?
- Мая.
- А на колко години си?
- На 5.
- Кой сезон е сега?
- Лято.
- Е как лято? Вчера вози ли се на шейна?
- Возих се.
- А прави ли снежен човек?
- Правих.
- Е, какво лято е тогава?
- Скапано!
.:Още от Fun:.
SMS
Fun
.:Историята на един чекибоец!
.:Как ``BEBO`` add-ва CoLoR във #WEGA
.:Свиркаджията DMX_23_stz
.:Още:.
Приятели
Нова Загора

#bourgas - official page

UniBg - official portal
.:Още:.

Designe and theme by weGa Team © 2000-2017
Хостинг, скриптиране и поддръжка от weGa web development © 2004